Знаеш ли, често ме питат: "Там ли си или не?"
Лесно ме гледат, но трудно ме виждат.
Задълбочено ме слушат, но рядко ме чуват.
И как да ме видят и чуят. Аз съм едно невидимо дете.
С болка в душата, с разбити мечти, със сърце наивно, добричко.
Но душата адски грозно мълчи и тихо понася си всичко.
Като скитник из улици прашни,
блъскам се в празни, поругани мечти.
Като самотен ловец из нощтите мрачни,
похабил по заблудата празна, своите последни сачми...
И няма ме. Светът е глух за мен.
Говоря, крещя с онемелия си глас, всеки изминал ден. ...