4.06.2017 г., 13:34 ч.

Невидим... 

  Поезия » Философска
1091 4 10

Знаеш ли, често ме питат: "Там ли си или не?"

Лесно ме гледат, но трудно ме виждат.

Задълбочено ме слушат, но рядко ме чуват.

И как да ме видят и чуят. Аз съм едно невидимо дете.

С болка в душата, с разбити мечти, със сърце наивно, добричко.

Но душата адски грозно мълчи и тихо понася си всичко.

 

Като скитник из улици прашни,

блъскам се в празни, поругани мечти.

Като самотен ловец из нощтите мрачни,

похабил по заблудата празна, своите последни сачми...

 

И няма ме. Светът е глух за мен.

Говоря, крещя с онемелия си глас, всеки изминал ден.

 

В този свят за мене вечно няма място.

Вечно бройката не стига.

Във всяка стая ми е тясно.

Защото за мене просто място недостига.

 

Но пътят, който си избрах е неотъпкан.

Обрасъл е с трева и драки.

Да. Може да премина през мрачни гори, пълни със черни свраки.

Но поне няма да се блъскам алчно в стериотипът претъпкан.

 

Така или иначе светът мене ме не ще.

Подхвърля ме като глупав непотребен идиот.

Но винаги си обещавам със строшеното си изродско сърце

Да се боря до последен дъх и да счупя робския хомот...

 

 

© Dark Shadow Всички права запазени

Когато сянката се измори да бъде сянка...

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • И аз те подкрепям!!!Хубаво!!!
  • Благодаря ти за подкрепата! Надявам се наистина някой ден нещата да се променят към по-добро. Отново ти благодаря за подкрепата и за хубавите думи!
  • Аз пък на твоята възраст бях влюбена в момчето, с което седях на един чин. Но той имаше само приятелски чувства към мен и такива останаха и до днес. Освен това никой от съучениците ми не ме ухажваше. Бях с много ниско самочувствие. Но след няколко години всичко се промени. Сигурна съм, че и твоят живот ще се стане хубав! Само следвай хубавите си мечти, а не стереотипите!
  • Благодаря за подкрепата. Едно е сигурно, че няма да се предам и че ще се боря докрай!
  • Продължавай ипобеждавай!
  • Права си. Аз няма да се откажа. Ще продължа.
  • Така е, понякога не ни забелязват, не ни чуват, но това не значи, че трябва да се откажем.
  • Благодаря ти за подкрепата! Не се натъжавай! Може би някой ден нещата ще се оправят. Благодаря ти още веднъж за прегръдката и за подкрепата. Поздрави от мен!
  • Ох, Шадоуче. Много мъчно ми стана. Толкова е силно стихчето. На твоята възраст никой не трябва да изпитва такива чувства. Прегръщам те и знай, че в мое лице имаш приятел.
Предложения
: ??:??