Напред, астронавте, превземай всемира...
Да не трепне ни мускул по мъжко лице.
Под твоя скафандър трепти и пулсира
и моето буйно, непокорно сърце.
Лети и за двама ни към пътя млечен,
греби и за двама ни от вечността,
предай на звездите привета далечен,
докато притегля ме в плен тленността.
Земята под теб се синее и свети,
аз невидим съм в малкия ни тренажор.
Дано в орбитите на чужди планети
да долавяш дъха и на своя дубльор.