И чудя се, и чудя се... Не зная,
дали съм в някой ъгъл без посока,
и още ли е крепост мойта стая,
срещу тежките оръжия на злото?
Или съм се надвесил над тревогите,
размахал своят лист за бяло знаме,
и гледам с подражание на строгост,
почти като свидетел на измама.
А може би съм съм изборът на Господ -
безмилостен по право към страхливците?
В гърлата им - невидимата кост,
да бъда, щом не чувстват и не мислят... ...