Невидимото щастие празнувам
далече нейде от тълпата,
която беше свикнала да чува -
как мъка тегне ми в душата.
И болката ми как разтваря се
в сълзи прочели до съчувствие -
несподелените ми вечно, залези,
изгрели в някакво изкуство...
А днес, защото онемяла е -
тъгата в моето спокойствие,
за драма публиката огладнява ли,
или "поне" психическо разстройство?... ...