Nov 30, 2016, 2:07 PM

Невинната, дръзката.... 

  Poetry » Love
1256 10 30

Като вик от дълбокото

спомен в мене звучи:

за момче синеоко

с нежни, светли черти

 

и за смугло момиче

с тежки плитки-змии;

как навсякъде тичаха:

даже дъжд да вали,

 

даже вятър да вее –

всичко беше игра!

И по детски, случайно,

в тях изгря любовта!

 

Тя, невинната, дръзката,

непознала греха,

раздели им пътеките,

а душите събра,

 

да се носят през времето,

нежно сплели  ръце:

едно тъмно момиче,

едно русо момче!

© Кети Рашева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??