Като вик от дълбокото
спомен в мене звучи:
за момче синеоко
с нежни, светли черти
и за смугло момиче
с тежки плитки-змии;
как навсякъде тичаха:
даже дъжд да вали,
даже вятър да вее –
всичко беше игра!
И по детски, случайно,
в тях изгря любовта! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация