От тази любов дори стон не остана...
С всяко преглъщане от нея боли.
Мечтите които ни свързваха, вече ги няма
отвяха ги бури, а чувството се сниши
Плътската мощ взе си всичко дължимо.
До зрънце и атомче разпадна се в нас.
Насочихме поглед към следващото любимо
подчинило ни и в мисли, и в страст.
Вина ли, съдбата определи ни… невинни...
Нетраен е поривът покълнал за миг.
Ще срещнем своето утре с други невинни
и пак ще се втурнем, любовта да виним.