Sep 18, 2007, 3:17 PM

Невменяемост 

  Poetry
669 0 1
1995 г.
В мига на нощното падение
нощта увяхна, а денят отдавна беше пепел.
И всичко стана едноцветно.
Рибите отдавна бяха със коремите нагоре.
Екстравагантно разпилени лунни знаци
блуждаеха в небето, изнемогващи
да сътворят човешката история
от пепелта на див, първичен Хаос!
Избяга хоризонта, защото се изплаши,
че искам да погледна в него,
а той е толкова изпразнен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Random works
: ??:??