18 сент. 2007 г., 15:17

Невменяемост 

  Поэзия
670 0 1
1995 г.
В мига на нощното падение
нощта увяхна, а денят отдавна беше пепел.
И всичко стана едноцветно.
Рибите отдавна бяха със коремите нагоре.
Екстравагантно разпилени лунни знаци
блуждаеха в небето, изнемогващи
да сътворят човешката история
от пепелта на див, първичен Хаос!
Избяга хоризонта, защото се изплаши,
че искам да погледна в него,
а той е толкова изпразнен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Все права защищены

Предложения
: ??:??