Feb 20, 2008, 11:42 AM

Неволя 

  Poetry » Other
440 0 1
НЕВОЛЯ
Раниха те неволите човешки.
Суров бе твоят дълъг, труден ден.
Много млада, плаха и крехка,
животът на слука те хвърли при мен.
Беше точната цел и аз те приех
като малка частица от мен.
В трудните дни опора си бяхме,
в летния зной и във зимния ден.
Нашето кротко и тихо мълчание
беше извор на чиста любов.
С насълзени очи в дни на страдание ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??