НЕВОЛЯ

Раниха те неволите човешки.

Суров бе твоят дълъг, труден ден.

Много млада, плаха и крехка,

животът на слука те хвърли при мен.

Беше точната цел и аз те приех

като малка частица от мен.

В трудните дни опора си бяхме,

в летния зной и във зимния ден.

Нашето кротко и тихо мълчание

беше извор на чиста любов.

С насълзени очи в дни на страдание

бях за тебе на всичко готов.

Но отлитаха дни, менят се сезоните.

Огледален образ на мен стана ти.

Да избягаш от себе си вече е късно,

не търси никой друг! Ела, остани!