20 feb 2008, 11:42

Неволя 

  Poesía » Otra
441 0 1
НЕВОЛЯ
Раниха те неволите човешки.
Суров бе твоят дълъг, труден ден.
Много млада, плаха и крехка,
животът на слука те хвърли при мен.
Беше точната цел и аз те приех
като малка частица от мен.
В трудните дни опора си бяхме,
в летния зной и във зимния ден.
Нашето кротко и тихо мълчание
беше извор на чиста любов.
С насълзени очи в дни на страдание ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??