Разходи се малко в моите обувки
да усетиш бавно как кръвта ти спира.
Стягат ми, че все на място тъпкат,
и в тях, и в себе си не се побирам.
Разходи се из безкрайните баири,
където вечно гоним се с живота,
а аз се бавя, чакам да ми мине,
защото се приучих да съм втора.
Всяка крачка е трънче в петата.
Липсва опора и стъпвам на криво.
От раните вече изсъхват краката,
но скъсах обувките, нямам и избор. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up