6 oct 2021, 21:46

Невървели обувки 

  Poesía
303 2 6

Разходи се малко в моите обувки
да усетиш бавно как кръвта ти спира.
Стягат ми, че все на място тъпкат,
и в тях, и в себе си не се побирам.

Разходи се из безкрайните баири,
където вечно гоним се с живота,
а аз се бавя, чакам да ми мине,
защото се приучих да съм втора.

Всяка крачка е трънче в петата.
Липсва опора и стъпвам на криво.
От раните вече изсъхват краката,
но скъсах обувките, нямам и избор.

Недей да ме съдиш! Това ми е пътя.
Кален е, стръмен, със зейнали дупки.
Искам живота си, все е забързан!
Трябва ми чифт невървели обувки.

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??