Feb 26, 2007, 9:09 AM

Невъзможна любов 

  Poetry
922 0 2
Нощта е плакала навярно много дълго,
че цялото небе е в сълзи...
За нещо страдала е истински безумно,
щом падат те чертаещи следи.
И разказва всяка как нощта обича,
как иска тя да бъде със деня...
Но уви! Тя сякаш е орисана
да бъде винаги сама.
Стои и чака своята любов да зърне
за кратък миг от вечността-
миг вълшебен, който ще разпали
отдавна тлееща искра.

© Румяна Неделчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??