Невъзможна любов

26.02.2007 г., 9:09 ч.

Поезия

1002 0 2

Нощта е плакала навярно много дълго,
че цялото небе е в сълзи...
За нещо страдала е истински безумно,
щом падат те чертаещи следи.
И разказва всяка как нощта обича,
как иска тя да бъде със деня...
Но уви! Тя сякаш е орисана
да бъде винаги сама.
Стои и чака своята любов да зърне
за кратък миг от вечността-
миг вълшебен, който ще разпали
отдавна тлееща искра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Маестро
В един панелен храм...

По дяволите – плитките води, които давят снажни вълноломи. След тях е нито пепел, нито дим, но прист...
Клада

Клада Не заигравай с мен – ще изгориш! Пламъци душата ми терзаят... Ако стихнал огън лумне призори, ...
Художник

Тя нежната му муза беше. Изящна като порцелан във голотата си. Седеше насреща му. А той, облян от св...

Още произведения »