Невъзможна любов

Jan 21, 2014, 10:47 PM 2018-05-24T22:54:28+03:00

Poetry » Love

1222 3 16

Мое далечно момиче
от преспата вечна на спомена,
догаря последно свещичката
и восъчно пак те отронва.
Ти си дъхът на зениците,
парещи в тъжна самотност,
в нашето искрено вричане
сред безнадеждна бездомност.
През невъзможното гледахме -
през решетките на ръцете,
устните сричаха шепота
и се прегръщахме в трепет. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Невъзможна любов

Искате да прочетете повече?

Random works