21 ene 2014, 22:47  

Невъзможна любов 

  Poesía » De amor
1223 3 16
Мое далечно момиче
от преспата вечна на спомена,
догаря последно свещичката
и восъчно пак те отронва.
Ти си дъхът на зениците,
парещи в тъжна самотност,
в нашето искрено вричане
сред безнадеждна бездомност.
През невъзможното гледахме -
през решетките на ръцете,
устните сричаха шепота
и се прегръщахме в трепет. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??