yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
Dec 7, 2022, 8:46 PM

Невъзможна приказка 

  Poetry » Other
652 2 7

НЕВЪЗМОЖНА ПРИКАЗКА

 

Докъдето поглед стига –

чак до близкото дере,

златовърхата вратига

бледен изгрева пере,

просва тънката му кожа

върху тревния саван

и в слана – въздишка Божия,

ниже бисерен гердан.

Сънно слънце се търкулва –

уж да грейне, да възври.

Под кожуха си проскубан

морна есента върви.

Впряг от ветрове подкарва,

сее ситни дъждове.

Колко мога да ѝ вярвам?

Остро утринта кълве –

по ръцете, по косите.

И с кристалчета от скреж

блескат тръпнещи иглите

на учуден таралеж,

дирил в дъхавата шума

как да подслони пети.

Косът – стреснат и бездумен,

спре, огледа, отлети.

През мъглата пиперлива

заплетѐ крилцата в храст.

В тази приказка красива

що видях – описах аз.

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??