НЕВЪЗМОЖНА ПРИКАЗКА
Докъдето поглед стига –
чак до близкото дере,
златовърхата вратига
бледен изгрева пере,
просва тънката му кожа
върху тревния саван
и в слана – въздишка Божия,
ниже бисерен гердан.
Сънно слънце се търкулва –
уж да грейне, да възври.
Под кожуха си проскубан ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация