May 23, 2004, 9:57 PM

Невъзможно 

  Poetry
4.8 / 5
1290 0 1
Погледнах те,ти беше същия,
но аз те гледах вече с други очи.
Отмествах погледа бързо,свенливо
сърцето лудо тъй силно заби!

Прибирах се в къщи пак уморена
от тази безумна игра,
в леглото се хвърлях със плач,разярена,
обичах те,а исках това да го спра!

Болеше.Разкъсвах сърцето на части
исках да можех всичко да спра.
Задавах въпроси,решавах задачи,
но тази до днес не реших.

Омръзна ми!Беше толкова дълго.
Подклаждах таз невъзможна любов.
Отново в леглото се хвърлях със сълзи,
но този път вените плачат,плачат със кръв!

© Весела Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Action – Moving, doing, changing, the world constantly rearranging. Without it there is naught and n...
  • Just remember The most beautiful traitors Are your eyes In silent surrender They'll betray us this o...
  • Limit(les)s All I know is to hurt myself and hate the others Abuse me and I'll think I deserve it Gi...

More works »