Погледнах те,ти беше същия,
но аз те гледах вече с други очи.
Отмествах погледа бързо,свенливо
сърцето лудо тъй силно заби!

Прибирах се в къщи пак уморена
от тази безумна игра,
в леглото се хвърлях със плач,разярена,
обичах те,а исках това да го спра!

Болеше.Разкъсвах сърцето на части
исках да можех всичко да спра.
Задавах въпроси,решавах задачи,
но тази до днес не реших.

Омръзна ми!Беше толкова дълго.
Подклаждах таз невъзможна любов.
Отново в леглото се хвърлях със сълзи,
но този път вените плачат,плачат със кръв!