Ръцете ми те търсят, очите те намират,
но могат да те стигнат единствено в съня.
Наяве щом те срещна, сърцето галопира
и думите отлитат… Виновни без вина.
Каква е тази обич - безумна, упорита?
Без слънчеви милувки, без топъл юнски дъжд…
Открила своя пристан единствено в очите.
Любов необяснима към недостъпен мъж…
Каква е тази обич и колко ще я нося?
За миг не ме допусна през каменния праг.
Захвърлям я и тръгвам покрай реката боса.
Навярно там ме чакаш?! Но на различен бряг.