11 feb 2014, 23:42  

Невъзможно 

  Poesía » De amor
1026 1 7

Ръцете ми те  търсят, очите те намират,

но могат да те стигнат единствено в съня.

Наяве щом те срещна, сърцето галопира

и думите отлитат… Виновни без вина.

 

Каква е тази обич - безумна, упорита?

Без слънчеви милувки, без топъл юнски дъжд…

Открила своя пристан  единствено в очите.

Любов необяснима към недостъпен мъж…

 

Каква е тази обич и колко ще я нося?

За миг не ме допусна през каменния праг.

Захвърлям я и тръгвам покрай реката боса.

Навярно там ме чакаш?! Но на различен бряг.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поклон!
  • Сега и ти си на"различния бряг". Но твоите стихове ще бъдат пристан за мнозина...Поклон!
  • Истинската обич, наистина е безумна!
    Поздравления за силната творба!
  • Несподелената любов прави така, че откриваме неподозирани черти в характера си, нали?!

    Каква е тази обич - безумна, упорита?! Нека да е такава, въпреки болката! Оцених!
  • Прекрасно!
  • Най-красивата обич била невъзможната,
    (като тази, която Жулиета уби)
    Тя самата живее повече от живота ни
    и със всички прегради си хортува на "ти".

    Отдавна не бях идвала при теб... Уютно е. Дано и да се видим скоро
  • Хареса ми! Дори и с латинските буквички, които вероятно са техническа грешка... Няма невъзможни неща и понякога просто трябва да построиш мост до другия бряг. Поздрав най-сърдечен...
Propuestas
: ??:??