С три пръста от сърцето си ще откъсна,
ще го дам на бездомно псе.
Ще се кръстя в мъгла сива и гъста,
на брега на черно море.
Студени, прекръстени капки ще капят
след мене по морския бряг,
а псето проклето, го давят с гняв псета,
за мръвка без вкус и без цвят.
Ще спра да погледна безкрая до себе си,
ще чуя как чайки крещят.
От псета парчето откраднали крадлите,
сега го в небето въртят.
В нозете ми вдървени, корени тръгнали,
от пясъка сух, пепелив.
Парчето изпуснато, при рибите в пустото,
Потъва със танц уродлив.
Клони изгниващи, листи неникнещи,
погиващо стройно стебло.
Парчето изгубено, скрито, погубено
с вълнение мъртво и зло.
Вятърът брули ме, пясъкът жули ме,
тровят ме черни води.
Утихнало времето смуче от бремето,
на всички отминали дни.
Аз чакам... и чакам, и чакам, и чакам.
Превърнат във вкаменено дърво.
В течение някакво, отдавна утихнало,
да зърна парченце едно.
© Èдин Гравън All rights reserved.