С три пръста от сърцето си ще откъсна,

ще го дам на бездомно псе.

Ще се кръстя в мъгла сива и гъста,

на брега на черно море.

Студени, прекръстени капки ще капят

след мене по морския бряг,

а псето проклето, го давят с гняв псета,

за мръвка без вкус и без цвят.

Ще спра да погледна безкрая до себе си,

ще чуя как чайки крещят.

От псета парчето откраднали крадлите,

сега го в небето въртят.

В нозете ми вдървени, корени тръгнали,

от пясъка сух, пепелив.

Парчето изпуснато, при рибите в пустото,

Потъва със танц уродлив.

Клони изгниващи, листи неникнещи,

погиващо стройно стебло.

Парчето изгубено, скрито, погубено

с вълнение мъртво и зло.

Вятърът брули ме, пясъкът жули ме,

тровят ме черни води.

Утихнало времето смуче от бремето,

на всички отминали дни.

Аз чакам... и чакам, и чакам, и чакам.

Превърнат във вкаменено дърво.

В течение някакво, отдавна утихнало,

да зърна парченце едно.