То беше сякаш толкова отдавна,
пътувах навсякъде с моите мечти.
Душата ми не беше още гладна,
всичко исках в мен да се върти.
Простора беше чист и гледах на далеко,
в сърцето нямаше ги още горчивите сълзи.
Беше леко, много леко,
не знаех още думата мрази.
Научих Аз тогава много думи,
в стихове, в куплети ги редях.
С това душата ми не трупа суми,
любов сърцето нея Аз запях. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up