То беше сякаш толкова отдавна,
пътувах навсякъде с моите мечти.
Душата ми не беше още гладна,
всичко исках в мен да се върти.
Простора беше чист и гледах на далеко,
в сърцето нямаше ги още горчивите сълзи.
Беше леко, много леко,
не знаех още думата мрази.
Научих Аз тогава много думи,
в стихове, в куплети ги редях.
С това душата ми не трупа суми,
любов сърцето нея Аз запях. ...