Aug 10, 2007, 9:49 AM

НЕЗАБРАВЕНИ СПОМЕНИ 

  Poetry
1109 0 6
Сгъстяват се тъмните облаци.
Луната рисува сенки, призраци.
Вятърът шепне на моята стряха.
В глухата нощ, щурци пак запяха.

Красиви спомени, как да ги забравя!?
Като привидение, страст раздават
и на сънищата, с музика небесна,
и на вярата, с обичта неземна,
и на облака светъл, с кули въздушни,
и на ручея планински, чист и радушен!

Красива нощ, как щурците да не чуя!?
Вятърът ходел бос, как да не го обуя!?
Луната рисувала, картините ще пазя!
Облаците тъмни... имат вече... блясък...

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??