10 авг. 2007 г., 09:49

НЕЗАБРАВЕНИ СПОМЕНИ 

  Поэзия
1111 0 6
Сгъстяват се тъмните облаци.
Луната рисува сенки, призраци.
Вятърът шепне на моята стряха.
В глухата нощ, щурци пак запяха.

Красиви спомени, как да ги забравя!?
Като привидение, страст раздават
и на сънищата, с музика небесна,
и на вярата, с обичта неземна,
и на облака светъл, с кули въздушни,
и на ручея планински, чист и радушен!

Красива нощ, как щурците да не чуя!?
Вятърът ходел бос, как да не го обуя!?
Луната рисувала, картините ще пазя!
Облаците тъмни... имат вече... блясък...

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??