Dec 31, 2014, 5:18 PM

Незабравимите свидни неща 

  Poetry » Other
1718 13 16

Оголял, обосял, с изранени, протрити нозе,

състарен, погрознял, като извор по жега изчерпан,

онзи спомен дойде, като щракване зло на резе,

и внезапно съня ми зачеркна.

 

Разлюляха се с него в очите ми жълти треви,

нещо в мене простена и после горчиво заплака.

Заздравелите рани отколешни разкървави

този гост, нежелан и нечакан.

 

Бях забравил това. Бях помислил, че вече съм друг!

Че в предишните мои следи вече никне коприва...

Ала той се яви! Онзи спомен отново е тук.

И отново с копнеж ме залива!

 

Колко страшно било! – да се върна след него назад...

И противно на моята воля и моята мисъл,

да изровя от живата пепел – неживия свят:

туй което съм пял и съм писал.

 

Туй, което докрай съм изстрадал – със плът и със кръв,

и което наричам сега – "отшумялата младост".

Онзи спомен е тук! Значи пак съм останал такъв?

Значи няма за мене пощада!

 

Докато все така във гърдите ми лудо сърце,

като птичка в кафез, неспокойно, задъхано пърха,

до последния миг аз ще бъда лице във лице

с онзи спомен – кама островърха!

© Чавдар Тепешанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Впечатляващо!
    Много, много харесах!
  • Върнах се отново тук! Защото наистина заслужава! Прекрасен не натруфен език, стройна и докрай издържана с абсолютна точност стихотворна система, ценности, неподкупни от времето и все чака по човешки блестящи! Поезия!!!
  • Да се прочете! Отново!
  • Силен стих🌼🌻🌺
  • Бъди!!! Силна поезия и впечатляваща душевност!
  • Чудно!!
  • Впечатляващо!
  • Много силна творба!
  • Под "стара" зависи кой какво разбира, когато става дума за поезия. Често пъти публикуваните стихове преди 2 години (те може да са писани и преди 20 г., примерно) се подминават, не се коментират вече, защото е минало повече от един ден от публикацията им, сякаш вече са демоде, не звучат актуално, не са вече толкова стойностни. И с тази публикация е така. Минала е през потока с два коментара.
    Та исках да кажа, има неостаряваща поезия. Която с времето не губи стойността си.
    Всеки от нас има незабравими свидни неща, които са живи в пепелта на неживия свят.
    Добре го е казал авторът в тази антитеза.
    С по-кратките последни редове се придава ударност на строфите. Фòрмата и изразните средства имат значение за цялостното въздействие на творбата.
    Под "мъртва" поезия трябва ли да поясня, какво към имал предвид?
  • Всички много ме кефят, когато се броят сричките...
    Броите ли си дните в живота? - нагоре-надолу - как са...
    Но е вярно, че няма "стара" поезия; или/или - тази Е.
    ..................................................................................................................................
  • По-лесно оценяваме съдържанието, но невинаги се вглеждаме във формата.
    В това отношение, за мен този стих е съвършен.Издържан в петостъпен анапест( със съкратени чевърти редове във всяка строфа), той звучи непринудено – като естествена реч. При римите няма насилена дума. Дори тези римни двойки, които са изразени с еднакви части на речта, звучат свежо, защото са неочаквани.
    И това са само някои от постиженията, за които поздравявам автора.
  • Няма стара поезия. Няма мъртва поезия. /Тя е нетленна, духовна храна./ Има забравена поезия, която си струва да бъде припомнена. С удоволствие слагам тия стихове под "под прожектора" и се надявам да бъдат прочетени от повече хора. Има какво да се научи и съпреживее с тяхна помощ.
  • Много, много хубаво!...
  • Възхитих се!
  • Поезия! Образна, внушаваща, със запомнящо се усещане!
  • Нищо не можем да забравим, нали!? Няма как. Кой знае, може би е за добро...
Random works
: ??:??