Оголял, обосял, с изранени, протрити нозе,
състарен, погрознял, като извор по жега изчерпан,
онзи спомен дойде, като щракване зло на резе,
и внезапно съня ми зачеркна.
Разлюляха се с него в очите ми жълти треви,
нещо в мене простена и после горчиво заплака.
Заздравелите рани отколешни разкървави
този гост, нежелан и нечакан.
Бях забравил това. Бях помислил, че вече съм друг!
Че в предишните мои следи вече никне коприва...
Ала той се яви! Онзи спомен отново е тук.
И отново с копнеж ме залива! ...