Regina_Hierro (Василена)
60 25
Aug 22, 2006, 9:00 PM

Незабравка 

  Poetry
1168 0 8

НЕЗАБРАВКА

 

 

                           Изгубена съм като незабравка

                           във този буренясал, кален свят.

                           Като нищожна малка мравка

                           в огромен, негостоприемен град.

     

                           Протягам жадно пръсти към небето

                           и отразявам неговата красота.

                           Със синята безкрайност на морето

                           от моя лик наднича нежността.

 

                           “Не ме забравяй!” – шепне мойто име,

                           “Не ме зaбравяй в тази тъмна нощ!”

                           Очите ми те молят:”Целуни ме!

                           Дори и после краят да е лош.”

 

                           Не може да се скрие очевидното,

                           не можеш да прекъснеш вечността.

                           Не можеш да си сигурен в привидното.

                           Самотна съм…Щом падне мрак – ела.

 

 

                                                                     15.10.2000г.

 

© Василена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??