Regina_Hierro (Василена)
60 25
22 ago 2006, 21:00

Незабравка 

  Poesía
1185 0 8

НЕЗАБРАВКА

 

 

                           Изгубена съм като незабравка

                           във този буренясал, кален свят.

                           Като нищожна малка мравка

                           в огромен, негостоприемен град.

     

                           Протягам жадно пръсти към небето

                           и отразявам неговата красота.

                           Със синята безкрайност на морето

                           от моя лик наднича нежността.

 

                           “Не ме забравяй!” – шепне мойто име,

                           “Не ме зaбравяй в тази тъмна нощ!”

                           Очите ми те молят:”Целуни ме!

                           Дори и после краят да е лош.”

 

                           Не може да се скрие очевидното,

                           не можеш да прекъснеш вечността.

                           Не можеш да си сигурен в привидното.

                           Самотна съм…Щом падне мрак – ела.

 

 

                                                                     15.10.2000г.

 

© Василена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??