Знаех си, че теб те има, че си нейде въплътен.
Дишаш въздух посред зима, къпеш се в зноен ден.
С дни и нощи те бленувах, скрит от всеки външен взор.
В мен мечтите ми крепеше, разрушил мисловен спор.
Като в приказка любима, те подреждах… все до мен
Бях принцеса, бях любима, ти бе принц… и все ерген.
И вълшебството копнеех и наричах го насън…
Ден денувам, нощ лелеех, да се свържем с чуден звън.
И озъртах се и слушах, и се взирах и мечтах,
но каквото и да чуех, никъде не те видях.
Бях отчайващо незряла, и не знаех куп неща.
Истинска любов, желана … не познавах до сега. ...