Не умея да съм нечия.
Трудно покоряват се стръмни планини.
След мен остават многоточия
и сложно се чете в двете ми очи.
Отдавна се превърнах в ничия.
Точно, откакто ти се появи.
Имам щастието да съм обичана,
но и присъдата, вечно да боли.
На себе си принадлежа,
раздала светлина на всеки.
Само в едното ъгълче на моята душа,
си застанал ти, за да ми светиш.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up