3 jun 2021, 21:31

Ничия 

  Poesía
270 0 0

Не умея да съм нечия. 

Трудно покоряват се стръмни планини. 
След мен остават многоточия
и сложно се чете в двете ми очи. 

 

Отдавна се превърнах в ничия. 
Точно, откакто ти се появи. 
Имам щастието да съм обичана, 
но и присъдата, вечно да боли. 

 

На себе си принадлежа,
раздала светлина на всеки. 
Само в едното ъгълче на моята душа, 
си застанал ти, за да ми светиш. 

 

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??