Всеки атом, тъкан от сърцето ти,
вовеки тамо в черна мъка грее.
Покрай ледените, леки лебеди
зло и злато се мъчим да посеем.
Колко наброй биват греховете ни?
Дали не са повече от седем?
Единствени, мълчащи, ледени
сред ветровете плачещи се реем.
Заминали усмивки - белези...
Питаме се накъде ще ни отвее.
Отвъд бездната в душите ни.
Пред болезнените облаци немеем. ...