Ние

Georgion
43 3

16 апр. 2021 г., 00:42

Поэзия

297 0 0

Всеки атом, тъкан от сърцето ти,

вовеки тамо в черна мъка грее.

Покрай ледените, леки лебеди

зло и злато се мъчим да посеем.

Колко наброй биват греховете ни?

Дали не са повече от седем?

Единствени, мълчащи, ледени

сред ветровете плачещи се реем.

Заминали усмивки - белези...

Питаме се накъде ще ни отвее.

Отвъд бездната в душите ни.

Пред болезнените облаци немеем.

Но докога надеждите ще тлеят.