С високо вдигната глава вървя,
не поглеждам към земята, нито пък назад,
крача гордо и усещам, че не ходя сам,
до мене ти стоиш, стиснала здраво ръката.
Страховете си оставяме зад нас,
не поглеждаме през рамо вече,
погледа ни е устремен напред,
продължаваме с усмивка и вълнение.
Откриват се нови пътеки пред нас,
осеяни от двете страни с пъстри цветя,
отдясно рози, отляво слънчогледи,
прекрасни картини на моменти споделени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up