Приведен упорито над листата
преписва нотите на лунна светлина;
изтича в петолиния нощта –
прилежен Бах, но важна е луната...
А ей ме мен – съвсем неромантично
във мрежата глобална на покварата,
диоптър по диоптър все тъй карам,
ала нима е много по-различно –
все тая власт ни тегли, тая страст,
и Бах, и мен, и Милтън, и Паисий.
Защо ли там се вписвам? Как личи си,
че Wordsworth is too much with us…
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up