raq_sat (Рая Деянова)
25 9
10 июн. 2008 г., 07:52

ние, поетите 

  Поэзия
837 0 3

Приведен упорито над листата

преписва нотите на лунна светлина;

изтича в петолиния нощта –

прилежен Бах, но важна е луната...

А ей ме мен – съвсем неромантично

във мрежата глобална на покварата,

диоптър по диоптър все тъй карам,

ала нима е много по-различно –

все тая власт ни тегли, тая страст,

и Бах, и мен, и Милтън, и Паисий.

Защо ли там се вписвам? Как личи си,

че Wordsworth is too much with us…

© Рая Деянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления!
  • много хубаво...!
    хареса ми, Рая.
  • Ние... хмм, безлично ми е някак това ние! Нека е аз, аз - читателят, се кефя искрено! Заради Албинони и теб, и Кийтс, и Михайловски!
    Заради това, че светът е твърде малък без вас... тях... нас... личи си!!!

    AVE

    П.П. Радвам се, че се отби... липсваше!
Предложения
: ??:??