Има толкова свобода... някъде... там
Спомeни... истини... лъжи... не знам
Като Прометей разпнат и прикован...
Бях... там, когато слънцето целуна морето
Някъде в края, където започва началото,
В земята кална намерих звезден прах
И нищо... цялото познание нищо е... крах.
Времето тече без сянка на съмнение...
Взрив, частици, атоми - ние сме и не сме.
Пътувамe, към величието на мига...
Там... където думите лишени са от съдържание.
Да бъде... да бъде така... нека бъде... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up