Има толкова свобода... някъде... там
Спомeни... истини... лъжи... не знам
Като Прометей разпнат и прикован...
Бях... там, когато слънцето целуна морето
Някъде в края, където започва началото,
В земята кална намерих звезден прах
И нищо... цялото познание нищо е... крах.
Времето тече без сянка на съмнение...
Взрив, частици, атоми - ние сме и не сме.
Пътувамe, към величието на мига...
Там... където думите лишени са от съдържание.
Да бъде... да бъде така... нека бъде...
Няма реалност... Обичам Те...
© Николай Всички права запазени