Никой роди се, никой остана.

Беше съсипан с тежката рана.

Жалък, безсилен - бавно кървеше.

Малък, невидим - много болеше.

Тръгнал човекът път да открие,

тежко да вдига - все да развие.

Мъдър да стане, цяр да намери,

малък да вдигне свойте размери.

Сам във пустиня, слънце пече го,

огън и пясък лазят пред него.

Падна мъглата, крак изостава,

бавно, полека с ней ослепява.

Никой роди се, никой остава,

черна мъглата - тъне в забрава.

Хвана ръка го - ничия беше.

Вън го изведе, никой излезе.