Черна_Роза (Жулиета Великова)
132 4868
Jul 23, 2014, 12:10 AM

Никога 

  Poetry » Love
5.0 / 3
776 0 3
Никога не ме попита как съм -
смея ли се, плача ли, скърбя,
от години все така надявам
хомота сив на свойта самота.
Никога не ме погали нежно,
никога... а толкова копнях
в твоите ръце да спя блажено,
да не си отивам сутринта.
Никога не изкрещях "обичам",
любовта в сърцето си тая,
без теб изгуби блясъка си нежен
мойта пеперудена душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Random works

More works »