Никога преди не е било така.

Никога преди не е имало такава жажда.

Никога преди не е бил такъв упадък.

Никога преди, никога... до сега!

Да пожелавам чужда и да продължавам така.

Да се самобичувам с бляна за това.

Да се правя, че всичко е мирно и спокойно.

Да се правя, а отвътре е нещо умиращо и злобно.

Може да стане красиво и щастливо,

но не зависи само от мен.

Може да стане нещо диво и игриво,

но защо ли още си мисля възможности на невъзможно?

Какво да правиш, когато става така -

да си излееш душата върху някой.

А този някой просто така

да си стои и да ти иска някви си там неща.

Може би това не е модела,

Може би аз греша.

Не трябва ли да се грижа?

Трябва ли да грубея и крещя?

Разни хора, разни интереси.

Разни морали, разни идеали.

Нека бъдем единни в многообразието.

Нека открием спойката в мечтанието.