Никога преди не е било така.
Никога преди не е имало такава жажда.
Никога преди не е бил такъв упадък.
Никога преди, никога... до сега!
Да пожелавам чужда и да продължавам така.
Да се самобичувам с бляна за това.
Да се правя, че всичко е мирно и спокойно.
Да се правя, а отвътре е нещо умиращо и злобно.
Може да стане красиво и щастливо,
но не зависи само от мен.
Може да стане нещо диво и игриво,
но защо ли още си мисля възможности на невъзможно? ...