Никога преди

Jan 17, 2021, 10:25 AM

Poetry » Love, Strict forms

749 0 8

Щом зърна аз в далечината
на взора твой светлика бял,
изчезва в ада си тъмата,
светът е възроден и цял.
От тишината, от тъгата,
ти съживяваш с устни - граал.
На глътки чудни красотата
от теб отпивам засиял.
Не помня никога преди
да съм обиквал по - мистично.
С душа омайваща си ти,
неземно цвете, поетично. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Никога преди

Want to read more?

Random works