17.01.2021 г., 10:25 ч.

Никога преди 

  Поезия » Любовна, Строги форми
647 0 8

Щом зърна аз в далечината

на взора твой светлика бял,

изчезва в ада си тъмата,

светът е възроден и цял.

 

От тишината, от тъгата,

ти съживяваш с устни - граал.

На глътки чудни красотата

от теб отпивам засиял.

 

Не помня никога преди

да съм обиквал по - мистично.

С душа омайваща си ти,

неземно цвете, поетично.

 

Уханието ти, във мен,

усещам с дух преобразен

 

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??